Постинг
03.05.2015 17:12 -
Когато нощта ме застигне
Когато нощта ме застигне студена,
а пък лампите свъсено в мене блестят,
аз подпирам се тежко и тежко се смея,
но невесело в мене въздишки звучат.
Изпод черните сенки спотайват се мисли, също черни, невзрачни и зли като мен, а стените и чуждите сластни усмивки отминават ме сякаш съм тъжен рефрен.
Приглушено припяват коли и фанфари, онемели деца на безбрежния мрак и проблесват с небрежни очи светофари, сякаш кикот безумен с последния влак.
Град на скръбната, черна, сумрачна разруха, дом на сетния пътник, наречен Смъртта, дето Болест и Бедност намират разтуха, а пък празните стаи погребва нощта!
Изпод черните сенки спотайват се мисли, също черни, невзрачни и зли като мен, а стените и чуждите сластни усмивки отминават ме сякаш съм тъжен рефрен.
Приглушено припяват коли и фанфари, онемели деца на безбрежния мрак и проблесват с небрежни очи светофари, сякаш кикот безумен с последния влак.
Град на скръбната, черна, сумрачна разруха, дом на сетния пътник, наречен Смъртта, дето Болест и Бедност намират разтуха, а пък празните стаи погребва нощта!
Няма коментари
