Силикон в акъла   Не е тайна за никого българската вечно закъсняла реакция към всяка идиотщина, привнесена от запад. Все повече се убеждавам, че сме безупречни в самоунищожението си, в това отношение поразително приличаме на терористите камикадзе. Някакъв стремеж, упорит, активен и интензивен, към заличаването на българския облик ръководи, направлява действията на всеко момче и всека мома. Българските жени са красиви, външността им се цени от чужденците в антентичен вид, но българският мъж е свикнал да зяпа телевизия Планета, където е отгледал естетическия си вкус. И ето, момите почнаха да сънуват сънища, където разпарят цици, за да си натикат силикон. Отрастват с това желание и, минат не минат няколко години, та изпълняват мечтата си. В силиконовите импланти дрънкат жълтици. Освен начин за добиване на мъжко внимание, те са и луксозна придобивка, толкова по-ценена от умопомрачената девойка. Турва си момичето пластмаса, та да замяза на мелез между кукла и дойна крава, пъчи се с чисто новото си виме и се кефи пред огледалото. Кефи се, че не прилича на нормален човек. Довчера е била красива, притежавала е визуалното изящество, което е присъщо за много българки. Днес вече е поредното бездарно изделие на родната полиестерно-силиконова джунгла, вече е поредната секс играчка на чичкото с пачките. Оня е хитър, преди десетина минути е изхвърлил употребената, негодна от операции своя "любима", та търси нов продукт. След най-много пет години и тя ще бъде подменена, но засега радва окото на богаташкото с(в)инче. Става за люшкане по нужниците на дискотеките. Наглед всичко е чудесно. Годините минават, пластичните касапи кълцат тялото и, набутват в нея нововъведенията си и удължават с две-три годинки срока и на годност. Щастливи са. Харесват си се, имат си чантички с банкноти, многохилядни почитатели (нали са елит) и се гордеят с всяко ново имущество, заработено от яката горила с двете му крушета и чугунената тръба в багажника.   Госпожицата става на двадесет и пет. Два часа зъзне в Студентски и чака "милото" да я вземе, та да джворнат малко уиски, да шмръкнат нек"ви прахчета... С две думи, днес е празник на любовта им.    Така мисли и той, докато опъва новата си държанка. Чудите се откъде се снабдява? Директно от люпилнята. Казват и училище. Може и университет, ама там стоката е по-застояла. Не е толкоз свежа.   Какво ли ще прави рожденичката? Не бих се тревожил за нея. Ще намери друга горила, върху чийто микрофон да свирука. А ми разправяха, че с подсвиркване не се изкарвали пари. Та нали от малки ни имплантират силикон в акъла?    То това е и моята мечта. Знам си, извратен съм, щото ми се повръща от тоя фалш. Пластмасовите вимета извикват у мене органически ужас. Що не ми тикнаха силикон, като бях малък? Сега трябва да се мъча, щото в главата ми не остана достатъчно кухо, та да си присадя и аз силикон в акъла. Пък съм тръгнал и поезия да пиша. Що за глупост, що за бруталност от моя страна!? Само похабени сили.