Постинг
14.11.2015 09:24 -
Обществено обусловената патология - за възпитанието и културните модели
За обществено обусловена патология можем да говорим тогава, когато преобладаващият брой индивиди в едно общество съществува в противоборство между изначално заложената си душевна настройка и поведенческите, морални и мисловни модели, свойствени на съответното общество. Според редица модерни психолози ментално здрав е този индивид, който умее да се пригоди към масовите културни архетипи, предоставени от битийната му среда. Те не отчитат факта, че социално възприетите схващания нерядко са основани на патологичните аспекти на човешката душевност; че твърде често тези схващания са обслужвали ирационалните интереси на отделни, количествено ограничени групи от хора, благодарение на които последните са рационализирали правото си на привилегии и власт. Аристотел говори за "родения роб" и "родения господар", като по този начин детерминира живота на роба и на господаря. Спазването на тези предписания не е свободен, съзнателен избор, а предварително изготвена догма, която трябва "само" да бъде осъществена. Очевидно е, че в този случай индивидуалните качества губят своето значение; те съществуват само дотолкова, доколкото успешно кореспондират с предварително изработената обществена парадигма. Едва ли някой от съвременните апологети на абсолютното обществено върховенство би имал смелостта открито да прокламира следването на подобно разбиране. Радикалният конформизъм, който днес е основен социален закон, е тъждествен именно на детерминисткото и догматично проявление на Аристотеловата мисъл.
Най-големият грях - този, който е непростим - е неподчинението. Адам и Ева извършват първородния грях, когато не се подчиняват на Бога, а по този начин поставят под съмнение авторитета Му. Старозаветният Бог наказва сурово неподчинението; Той заповядва, но не обосновава и не обяснява решенията Си. Този епизод илюстрира методиката на ирационалния авторитет, който не подлежи на съмнение, а волята му е тъждествена на сакрален закон. Законите на ирационалния авторитет са универсалистки и по своята същност нетолерантни, тъй като тяхната меродавност е категорична; тези закони са обвити в ореол на трансцедентност и константност; осъществяват винаги въздействие, но никога взаимодействие. Тоталитарните лидери боравят със същите средства, с които разполага Старозаветния Господ - те наказват по своя преценка и дължат отговорност само на себе си. Според нормативния хуманизъм пълновластието е историческа и религиозна категория, която няма място в битието на пробудения индивид, който разполага със свободата и силите за пълното си себеосъществяване. Изглежда, обаче, не на такова мнение са мнозина днешни хуманисти, които по карамазовски смятат, че "всичко е позволено", ако е съгласувано с авторитета на обществото, било то и регресиращо.
Това обяснява факта, че майки, които държат децата си в неведение относно що е това "часовник", намират яростна защита в лицето на хора, иначе твърде разумни и далеч не неграмотни. Просто умът на българина е твърде праволинеен и статичен, за да съзнае екзистенциалната непригодност на апатичното и отчужденото отношение към света и себе си. Това, което светилата на хуманитарната мисъл погребаха в катакомбите на отминалите времена, защото е остаряло и неприложимо към пълноценното функциониране на душевно здравото общество, българските интелектуалци ексхумираха и поставиха начело на новата българска реалност. Неслучайно ни се струва, че сме малки и вечно изоставаме - приемаме онова, което навярно можем, но не смеем да надраснем.
Най-големият грях - този, който е непростим - е неподчинението. Адам и Ева извършват първородния грях, когато не се подчиняват на Бога, а по този начин поставят под съмнение авторитета Му. Старозаветният Бог наказва сурово неподчинението; Той заповядва, но не обосновава и не обяснява решенията Си. Този епизод илюстрира методиката на ирационалния авторитет, който не подлежи на съмнение, а волята му е тъждествена на сакрален закон. Законите на ирационалния авторитет са универсалистки и по своята същност нетолерантни, тъй като тяхната меродавност е категорична; тези закони са обвити в ореол на трансцедентност и константност; осъществяват винаги въздействие, но никога взаимодействие. Тоталитарните лидери боравят със същите средства, с които разполага Старозаветния Господ - те наказват по своя преценка и дължат отговорност само на себе си. Според нормативния хуманизъм пълновластието е историческа и религиозна категория, която няма място в битието на пробудения индивид, който разполага със свободата и силите за пълното си себеосъществяване. Изглежда, обаче, не на такова мнение са мнозина днешни хуманисти, които по карамазовски смятат, че "всичко е позволено", ако е съгласувано с авторитета на обществото, било то и регресиращо.
Това обяснява факта, че майки, които държат децата си в неведение относно що е това "часовник", намират яростна защита в лицето на хора, иначе твърде разумни и далеч не неграмотни. Просто умът на българина е твърде праволинеен и статичен, за да съзнае екзистенциалната непригодност на апатичното и отчужденото отношение към света и себе си. Това, което светилата на хуманитарната мисъл погребаха в катакомбите на отминалите времена, защото е остаряло и неприложимо към пълноценното функциониране на душевно здравото общество, българските интелектуалци ексхумираха и поставиха начело на новата българска реалност. Неслучайно ни се струва, че сме малки и вечно изоставаме - приемаме онова, което навярно можем, но не смеем да надраснем.
Вълнообразно
„НОВИ ЦЕННОСТИ НЯМА ДА СЕ РОДЯТ“…
За постигането на добър психологичен кли...
Как да общуваме конструктивно когато дис...
За постигането на добър психологичен кли...
Как да общуваме конструктивно когато дис...
Няма коментари
